Норка-зверь

Жив сабе царь да царица. У них было три сына: два разумных, а третий дурень. У
царя быв зверинец, у которам множества было разных зверей. В етат зверинец
унадився вяликий зверь - Норка яго звали - и багата рабив шкоды[[1 - Убытка,
вреда.]]: каждаю ночь поедав зверей. Царь чаго не рабив - не мог истребить яго;
во упосли сзывая сваих сынов да и кажа: "Хто истребить Норку-зверя, дам тому
палавину царства". Во старший и памався[[2 - Взялся (по-имался).]]: як только
наступила ночь, ён взяв аружие и пашов; да не пашодши в зверинец, зайшов у
трактир и там прагуляв целаю ночь. Схамянувся[[3 - Очнулся, опомнился.]], як
рассвяло, да поздно. Стыдно яму было перед аццом, да нечага рабить. На другий
день и средний брат зрабив такжа; батько лаяв-лаяв их, да и перестав.

Во на третий день собрався меньший. Смеялись все з яго, бо був дурный, и яны
думали, што ён ничего не зробя; а ён, узявши аружия, пашов прямо у зверинец да и
сев над дерном, штоб - як только начне засыпать - яны его кальнули, ён бы и
проснувся. Уже звярнуло с павночи. Во застагнала зямля: то Норка-зверь бяжить и
пряма через аграду в зверинец, бо такий бив вяликий. Царевич схамянувся, устав,
перекрестився и пашов прямо на зверя; ён назад, царевич за им, а дале ба'ча[[4 -
Видит.]], што не даго'ня пешком, пабег в канюшню, узяв самага лучшага жеребца,
да у пагоню: дагнав таго зверя да и давай бицца.

Бились яны, бились. Царевич дав зверю три раны. Во убое[[5 - Оба (Ред.).]]
выбились из мочи да и лягли аддыхать. Як только царевич заснув, зверь устав да й
наутёки[[6 - Да и бежать.]]. Конь бу'дя царевича; ён схапився[[7 -
Спохватился.]], да у пагоню; дагнавши, изнова зачали бицца. Царевич и тут зрабив
зверю три раны, а дале лягли аддыхать. Зверь утёк; царевич, дагнавши, знова
зрабив три раны, а дале, як у четвертый раз став даганять, зверь дабег да
великага белага камня, падняв яго и пашов на той свет, сказавши царевичу: "Тогда
мяне пабедиш, як сюда придеш".

Царевич паехав и расказав аццу свайму все и прасив яго, штоб ён вялев звить
кожаный канат такий довгий, штоб достав да таго свету. Атец вялев. Як зрабили
канат, царевич, забравши сваих братов, набравши слуг и всяго, што треба было на
целый год, паехав туда, где зверь пашов пад камень. Приехавши, яны пастроили там
дварец и стали жить. Пригатовились; меньший брат и кажа старшим: "Ну, братцы,
хто падымя сей камень?" Ни адин и з места не двинув, а ён як хватив, дак камень
далеко палятев, а був вяликий-вяликий - з гору. Кинувши камень, ён изнова и кажа
брата'м: "А хто пайдя на тей свет пабивать Норку-зверя?" Не адин не взявсь; ён,
насмеявшись над ими, што яны трусы, гаворя: "Ну, братцы, прощайтя; апускайтя
мяне на той свет, а самы не адходтя ад сяго места, и як толька закалышицца канат
- тащитя". Браты апустили яго.

Ачнувшись на том свете, пад землею, царевич пашов; ишов да ишов; дивицца[[8 -
Смотрит.]], аж ходя конь в багатой збруе и кажа яму: "А, здрастуй, Иван-царевич;
долга я дожидав табе!" Ён сев на таго коня и паехав; едя да едя, глядить, аж
стаить медный дварец. Ён взъехав на двор, привязав каня да и пашов у комнаты.
Там нагатована абедать; ён сев, паабедав, да и пашов у спальню; там пастель, и
ён лег аддыхать.

Во приходя панночка, да такая красивая, што ни здумать, ни згадать, только в
казце[[9 - Сказке.]] сказать, да и кажа: "Хто в моем доме - азавися: кали старый
- будеш батюшка, кали средних лет - брат, а кали маладой - муж любезный; а кали
женщина да старая - будеш бабушка, средних лет - матушка, а кали маладая -
сестра родная". Ён вышов. Яна, як пабачила яго, взрадавалась да и кажа: "Чаго,
Иван-царевич (муж мой ты будешь любезный), чаго сюда приехав?" Ён расказав ёй,
што и як. Яна и кажа: "Той зверь, што ты хочеш пабедить, - мой брат. Ён тяперь у
средняй сястры, што живе недалеко адсюда в серебряном дварце; я яму залячила три
раны, што ты зрабив".

Во упосли[[10 - После.]] сяго яны пили, гуляли, добры мысли мали[[11 - Имели,
Т.е. имали (брали).]]; а дале царевич, папращавшись, паехав да другой сястры,
што в серебряном дварце, и в той также пагастив. Яна сказала яму, што брат яё
Норка тяперь у меньшай сястры. Ён паехав да меньшай, што жила в залатом дварце.
Ета сказала яму, што брат яё тяперь спит на синём море, а дале дала яму напицца
сильнай вады, дала меч-кладенец и сказала, штоб ён рубав главу брату адразу. Ён,
выслухавши ета, паехав. Приезжая царевич к синяму морю, дивицца - аж спить Норка
на камне, пасерядине моря, и як храпе' - да таго на семь вёрст аж вална бье. Ён
перякрястився, пад'ехав к яму, ударив мечем па галаве. Галава адскачила да и
кажа: "Ну тяперь жа я прапав!" - а дале и павалився у море.

Убивши зверя, царевич вярнувся, пабрав всех трех сястер с сабою, штоб вывести их
на етат свет; бо все яго любили и не хатели з им растацца. Кажная из их из
свайго дварца зрабила яичко (бо были валшебницы); яго научили, як из яичка
зрабить дварец, и наабарот, аддали яму яички и пашли к таму месту, где трэба
было падымацца на сей свет. Як пришли яны к канату, царевич, пасадив девушек,
дерганув за канат; ён закалыхався, браты патащили. Як вытащили да пабачили[[12 -
Увидели.]] диковинных красавиц, аташли ад их да и кажуть: "Пустим канат, падымем
брата, канат перярежим, нехай убьецца, а то ён нам не даст сих красавиц замуж".
Во, сгаварившись, пустили канат: брат быв не промах, дагадався, што братья
думають, узяв да и палажив камень, дерганув; братья падняли его высо'ко да и
перярезали канат. Той камень упав и разбився. Ён заплакав да и пашов.

Ишов, ишов царевич. Во як паднялась буря, заблискала маланья', загремев гром,
полився дождь. Ён пришов к деряву, штоб захавацца[[13 - Спрятаться.]] пад ним;
глядить, аж на том деряве маленькие птушки[[14 - Пташки.]] савсем измокли; ён
изняв с сабе адёжу да и накрыв их, а сам сев пад деревам. Кали лятить птица, да
такая вяликая, што и свет затмився: то было тёмна, а то яще патямнело. То -
матка тых птушак, што накрыв царевич.

Прилятевши, тая птица як пабачила, што яё дятёшаты адеты, и кажа: "Хто накутав
маих птушак?" - а дале, пабачивши царевича, и кажа: "Ета ты зрабив? Спасиба
табе. Чаго хочеш, праси ад мяне за ета; все сделаю для табе!" Ён кажа: "Выняси
мяне на тей свет". Яна гаво'ря: "Зраби ж ты вяликий засек[[15 - Сусек, закром
для ссыпки зерна (Ред.).]], налави всякай дичи да накидай туда, а в другую
палавину налий вады, штоб было чим мяне кармить". Царевич все зрабив. Тая птица,
- взятши етат засек на сабе, а царевич сев у серядине, - палятела.

Лятевши чи багата, чи мала - вынясла яго, папращалась и палятела; а ён пашов да
и пристав к аднаму партному у хлопцы: такий он быв абодранный, так перемянився,
што и невдамет[[16 - Невдомек.]], што царский сын. Ставши у таго хазяина за
работника, царевич начав распрашувать, што у их царстве и як? Той хазяин и кажа:
"Наши два царевича (бо третий прапав) привязли с таго света невест и хочуть
жаницца, да тыя невесты упирують[[17 - Упираются.]]: хочуть, штоб им к вянцу
нашить всякага платья, такога, як у них было на том свете, и без мерки. Царь
звав всих мастяров, да не адин не бярецца". Выслухавши все ета, царевич и кажа:
"Иди, хазяин, к царю и скажи, што ты нашиеш все па твайму ремяслу". Хазяин и
кажа: "Чи мяне ж брацца за такоя платья? Я шию на простонародья". Царевич кажа:
"Иди, хазяин! Я отвечаю за всё". Той хазяин пашов. Царь быв рад, што нашовся
хоть адин мастяр; дав яму денег, сколько ён хатев. Хазяин той, справившись,
прихо'дя дамов[[18 - Домой.]]. Царевич и гаво'ря яму: "Ну, мались богу да лажись
спать; завтра все будя гатова". Ён паслухав свайго парабка, лег спать.

Звярнуло с павночи. Царевич встав, пашов за горад - на поле, выняв из кармана
тыя яички, што дали яму невесты, и, як научили яго, зделав из их три дварцы;
вашов, пабрав у каждом их платья, вышав, звярнув тые дварцы в яички и пашов
дамов. Пришовши, развешав платья на стяне да и лег спать. Рано праснувся хазяин,
глядь - аж висить такоя платья, што ён и не видав! Все сяе[[19 - Сияет.]]
златом, да серебром, да камнями самоцветными. Ён зрадовавсь, взяв панёс тоя
платья к царю. Царевны, як убачили, што то платья, што у их на том свете,
дагадались, што Иван-царевич на сем свете, переглянулись да и замовкли. Хазяин
той, аддавши платья, пашов дамов, да не застав уже свайго дарагога работника. Ён
пашов да пристав к башмашнику, да и таго паслав к царю, и той зарабив; только
абхадив ён всих мастяров, и усе благадарили яго, што наживались чрез яго у царя.

Як абхадив царевич-работник всих мастяров, царевны палучили сваё желанье; у их
всё платья было такоя, як на том свете; толька яны горько плакали, што царевич
не прихо'дя, а наравить[[20 - Норовить (норов) - противиться.]], было нельзя,
нада бы'ла вянчацца. Як сабрались к вянцу, меньшая невеста и кажа царю:
"Пазвольте мне, батюшка, пайти самой падарить нищих!" Ён пазволив. Яна пашла и
начала дарить да приглядацца. Падхо'дя к аднаму; як стала давать яму' деньги,
пабачила кольцо, што дала царевичу на том свете, и кольца сястер сваих (бо то
быв ён!), - хватила яго за руку, и привяла яго в комнату, и кажа царю: "Во той,
што нас вывяз из таго свету! Братья, кажа, запрятили гаварить нам, што ён жив, и
абещали пабить[[21 - Убить (Ред.).]] нас, кали мы скажем". Царь на тых сынов
рассярдився, наказав их, як сам знав; а после гуляли три свадьбы, и я там быв,
мед-вино пив, в роте не было, а только па бараде тякло.

 

 

оглавление

 

Топ Курганских web ресурсов

274
Hosted by uCoz